Актуализация на бюджета винаги се е смятала за управленски провал,

 
Актуализация на бюджета постоянно се е считала за управнически неуспех, тя е ненужна без структурни реформиНякои промени би трябвало да влязат от 1 юли, а на 26 май никой нищо да не знаеПрез последните 2 година разноските експлодираха на към 44% от Брутният вътрешен продукт, по тази причина е реакцията от ЕКБеше доста значимо ограниченията за бизнеса да бъдат дадени в точния момент и да отидат тъкмо при този, който има потребност от подкрепаВ множеството страни раздаването на пари не е на всеки по малко, споделя Любомир Дацов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
 

Любомир Дацов е икономист и финансист, някогашен заместник-министър на финансите в две държавни управления. Отговарял е за бюджета, координацията на еврофондовете и икономическата политика.

 

- Господин Дацов, следва актуализация на бюджета, по какъв начин ще бъде " вързан " той с оповестения от държавното управление пакет от ограничения за 2 милиарда лв.?

- И аз като вас очаквам да видя рамката на бюджета и какъв вид политики ще са заложени в него. Ако включва единствено оповестените ограничения и поради това се прави актуализация - ще бъде доста разочароващо и излишно. Към момента има доста неясноти. Още повече, че оня ден излязоха два документа на Еврокомисията, които ясно споделят, че имаме свръхдефицит. Тази забележка е отправена към още няколко страни. Наесен Европейската комисия ще вземе решение дали публично ще бъде оповестена процедура за свръхдефицит. Тя е наказателна и от нея следва, че всяко държавно управление ще би трябвало да вземе структурни ограничения, с цел да не нарушава бюджетът му критериите за недостиг в Европейски Съюз. Във втория документ на Европейски Съюз се споделя, че българските управляващи доста са нараснали бюджетните разноски. Освен това има редица провокации, свързани с неубедителното показване и ориентиране на тези разноски - не е доста ясно къде тъкмо отиват парите и дали харченето им е задоволително ефикасно. Включително има забележка за опцията за проследяемост на тези разноски, което е много сериозна рецензия, въпреки и замаскирана. И в случай че ще се прави актуализация в този момент, държавното управление няма по какъв начин да си затвори очите за тези рецензии. То би трябвало да каже по какъв начин преструктурира бюджета, с цел да им отговори. Най-малкото политически е недопустимо да няма реакция. Коментарът на ограниченията ще зависи от това по какъв начин ще бъде изменена рамката на бюджета и дали ще има консолидация, т.е. дали ще бъде понижен дефицитът.

- Колко е дефицитът?

- Бюджетът за 2022 година е признат с недостиг от близо 5% от Брутният вътрешен продукт. Тъй като бе одобряван преди войната и имаше по-големи упования за напредък на стопанската система и друга макрорамка, в случай че сме доста консервативни, това означаваше бюджетът да бъде с към 2% от Брутният вътрешен продукт превишение - т.е. близо 7% от Брутният вътрешен продукт разлика от признатото. Заради другите стратегии, инертности, компликации за преструктуриране, можеше да се одобри промяна и да бъде признат бюджет покрай уравновесен. Оттук нататък всеки би трябвало да си прави сметка, че всяко правене на дефицити в допълнение усилва проблемите пред стопанската система и инфлацията.

- Ние, българите, обичаме да споделяме - в другите страни раздават помощи, харчат, а у нас се стискат. Ето, в този момент се раздават пари, само че незабавно получаваме забележка от Европейска комисия. Защо?

- Над 10 страни са получили забележки от Европейска комисия. Факт е, че Европейска комисия би трябвало да бъде питана за доста неща. Защото Европейска комисия до момента поддържаше посоката на харчене, даже я стимулираше. Включително и от МВФ раздаваха такива препоръки допреди няколко месеца. Не съм прочел и едно мнение за България, в което да се споделя, че би трябвало да се внимава с разноските. Европейска комисия по всевъзможен метод използваше така наречен " брюкселски език ", с цел да смекчи изводите, в това число стимулираше потреблението и правенето на дефицити в множеството страни, в случай, че чисто стопански това не трябваше да става. В някои страни под прикритието на разноски за битка със здравната рецесия, а не с икономическата, бяха раздадени напълно други помощи и направени напълно различен вид разноски. Което е по-скоро популистки и флиртуващ с гласоподавателите ход, в сравнение с да има някаква целенасоченост. Резултатът в този момент е разследване на всичко това. И наднационалните органи като Европейска комисия и МВФ са „ съучастници “. Защото Европейска комисия е регулаторът, надзорникът от последна инстанция - тя приготвя мненията, следи за критериите, за общата рамка, за съгласуването на политиките. Но действаха дружно с ЕЦБ в този цирк, който се получи и в който жителите на Европа наподобяват като осъдени. Няма по какъв начин да не бъдат задавани въпроси, въпреки че множеството държавни управления много срамежливо се пробват да адресират тези проблеми. Грешките на държавните управления и на Европейска комисия бяха в една посока. Ситуацията с инфлацията е неприятна за хората, само че много потребна за държавните управления, тъй като вкарва много повече пари в бюджетите от налози и стопява задълженията като съответствие към Брутният вътрешен продукт. Тази смяна в ситуацията допуска повдигане на лихвите, което пък доста ще затрудни тежко задлъжнелите страни. И това е една от аргументите, заради която ЕЦБ срамежливо взима някакви ограничения в тази посока. Което пък в допълнение усложнява нещата. Те са като пожарникари, които чакат да изгасне огънят, с цел да открият вредите.

- Това ли е причина за смяната в тона на Европейска комисия и забележките?

- Причината е, че всички доста крепко се издъниха. Факт е, че рискът към този момент е забележителен. Всъщност Европейска комисия се притеснява, че от ден на ден ще стартират да я сочат с пръст, тъй като не реагира. Дори към този момент има страни в Европейски Съюз, които реагираха, че няма по какъв начин да се продължава без да се вземат задоволително ефикасни ограничения - както във връзка с страните членки, по този начин и във връзка с това, която самата Европейска комисия би трябвало да свърши.

- Как в тази обстановка на изменена политика от Европейска комисия България ще актуализира бюджета си? До 1 юли има малко време - какво може да се направи?

- Актуализацията съгласно мен е ненужна. Да правиш актуализация постоянно се е считало за управнически неуспех, а в този момент тя е рекламирана като триумф. Затова съм доста изумен. Освен това подобен вид актуализация основава обилни проблеми, да вземем за пример за предвидимостта - обикновено ли е някои промени да се възнамерява да влязат от 1 юли, а на 26 май към момента да не знаем по какъв начин ще стане това? Беше оповестено, че с актуализацията ще бъдат обявени структурните политики на държавното управление и стъпките, посредством които те ще бъдат осъществени. Очаквах държавна стратегия с ясни структури промени и график за реализирането им. Към момента очевидно това няма по какъв начин да стане.

Освен това боренето на инфлация не става с количествени ограничения и покриване с обезщетения на изменените цени. Чрез обезщетения единствено се подклажда процеса. Онова, което би трябвало да се направи, са структурни промени. И да се дефинират краткосрочни и дълготрайни ограничения. Но нищо няма на масата за полемика и за оценка. Ако няма подготвеност със структурни ограничения, нищо не постанова сега да се реагира. Най-малко тъй като чисто бюджетарски има положителни практики, че не се вършат автоматизирани актуализации, оставят се най-малко няколко месеца време сред ограничения и демонстрация на инфлационното събитие. Ние сега виждаме известна стабилизация, въпреки че тя няма толкоз бързо да се случи. Ще следим някои отражения и през идната година, в случай че нещо не се случи политически и не се усложни войната в Украйна. Но по този начин или другояче, сега имаме стабилизация. Вкарването на ограничения още веднъж единствено ще разбуни нещата. Чисто експертно, доста по добре е да бъдат признати такива стъпки с процедурата за бюджета за идната година. Най-малко ще би трябвало да се адресират забележките на Европейска комисия, а това не е толкоз елементарно при сегашната величина и конструкция на разноските. Обичайно в положителните времена, когато има напредък, в бюджета те са в порядъка на 35-36% от Брутният вътрешен продукт. Когато има рецесия, негативен напредък и висока безработица, всекидневно отиват към 38-39% от Брутният вътрешен продукт. Но последните две години те експлодираха на равнище към 44% от Брутният вътрешен продукт като преразпределение. Всъщност поради това равнище на разноските е реакцията на Европейска комисия. Макар и позакъсняла, въпреки всичко се появи.

- Това ще накара ли ръководещите да трансформират някои от оповестените ограничения и разходи?

- Може би, само че дано да разбираем механизма на нещата, правилата, а съответните ограничения са въпрос на решение.

За да има инфлация, нормално или търсенето /парите/ е прекомерно огромно или предлагането не е задоволително. И какво би трябвало да направиш - или да замразиш, намалиш потреблението, или да направиш нещо за увеличение на предлагането. Т.е. изравняваш салдото. Да забележим ограниченията на държавното управление, да вземем за пример свалянето на акциза за горивата. Акцизът е  потребителски, индиректен налог. Косвените налози не усъвършенстват бизнес средата. Данъците, които влияят върху предлагането, са директните - налог облага, налог върху общия приход. Те подтикват предложение като бъдат понижени. Косвените налози като бъдат понижени, усилват потреблението, т.е на агрегирано равнище напън в противоположна на мечтаната посока.

- А обезщетенията на бизнеса за тока? Те би трябвало да подтикват по-голямо произвеждане, вместо да се затварят фабрики. Т.е. да има повече предложение.

- Само в случай че в останалите страни, които се конкурират с нас, няма нарастване на цените на силата и там също се раздават по подобен метод пари.

- Това случва ли се?

- Не във всички страни се случва и не по подобен метод - друго е от позиция на таргетиране. Компенсират се дребни и междинни компании, не се отнася за огромния бизнес. Компенсират също хора, работещи в избрани браншове. В множеството страни раздаването на пари не е на всеки по малко. А е таргетирано, търси се резултат в тъкмо избрана сфера, която е по-слаба и фактически има потребност от поддръжка. Защото когато правиш такива обезщетения, концепцията е да направиш мост. Компенсациите не могат да целят този, който е неефикасен, с цел да остане жив. Неефективните - тези, които не са внимавали в час, би трябвало да платят цената.

- Защо у нас инфлацията е двойно по-висока от средноевропейската?

- Неефективни регулативни механизми са една от аргументите. Имаме по-малко ефикасен бизнес, използваме повече сила. Но и това, че ние изливаме средства и вършим бюджета на недостиг.

Беше доста значимо ограниченията за бизнеса да бъдат дадени в точния момент и да отидат тъкмо при този, който има потребност от поддръжка. Даването на помощи в следствие, на всеки по малко, без да се знае какъв ще е резултатът, не води до добър резултат. Голямото предизвикателство е, че би трябвало да има структурни ограничения. А тях ги няма или най-малко ги чакаме. Тези количествени ограничения могат да бъдат оценени и по различен метод - в случай че те са краткотрайни, с цел да бъде нормализирана обстановката, преди да бъде направено нещо друго. Тогава е ОК -  овладяваш обстановката, само че си показал идващите стъпки 1, 2 и 3, оценил си какво се чака от тях и имаш тактика. Това е естествената логичност на всяко ръководство. Важен е правилото. Ако го спазваш, може ограниченията да са по-малко изпипани, не чак толкоз добре управлявани. Но в случай че всички работят в една посока, ще дадат резултат. Ако обаче са разнопосочни - те погасяват резултата и харченето на пари не води до нищо.

-  Няколко банки започнаха да подвигат лихвите по депозити. Това ли е началото на повдигането на лихвите?

- Това е разумно и обикновено. Имаме близо 15% инфлация на годишна база и лихви по заемите от порядъка на 3-5%. Простичко казано, от това, че взимате заем, печелите 10% годишно или действително имате да връщате по-малко. Има няколко фактора, които приказват, че инфлацията ще е по-дългосрочна. Тя ще „ изгори “ напомпаните пари от централните банки през последните години, несъмнено ще се случи в рамката на тази година, може и малко от горната страна, има доста зависи, само че процесът е явен. Но има и така наречен " структурна инфлация ", която е разследване на индустриални промени. Имаме нов вид стопанска система, ново търсене, нови вложения. Например секторът на електрическите коли - това е цяла нова промишленост, която е голяма. Това значи нови материали, нов вид мини, нов вид вложения в развойна активност, в технологии. Всичко това сега е доста скъпо - вложенията са големи, те би трябвало да носят възвращаемост. Поне през идващите 6-7 година цените няма по какъв начин да не порастват в света. Но ние приказваме не за инфлация от 15% като сегашната, а от 1,5% тя да стане примерно 2,5-3% в света. А за какво има толкоз огромна разлика сред страните? В основата са националните политики на държавните управления - успеваемостта на дейностите им и какво вършат през бюджета, другата конструкция на стопанските системи.